/посветено/
Скъсили са се всичките ми улици.
И никак не приличат на пристанища.
Дъждът сега е просто твърде тягостен
и кестеново пада по площадите.
Убийствено студени, булевардите
се трупат между нас като мълчание.
Случаен смях разпръсква светофарът,
но някакво злощастно разстояние
си спомня, че боли. И че е есенно.
Във ятото настръхнали врабчета
ноември се е свил и шепне песен
за топло слънце (в чуждите небета)...
И аз не плача вече. Две сълзи след теб
напомнят, че отдавна си заминал.
След теб... ноември всичко ми отне -
дори и чувството, че идва зимата...
/2011/
