Небето изкова ми
самота.
Човешко е.
Прегризах си вините.
Закърпих времето
със огнена сълза...
Студено е.
Защото все съм ничия.
Тополите издъхнаха
без теб.
Ръцете им от черно
натежаха...
Прекръстих ги.
Пред празния портрет
светулки
все си паля.
Вместо крясъци...
Навярно си измислял
този сън...
Безлунно е.
(И само ще те шепна.)
Цъфтят звезди.
По стълбите отвън
разрязвам спомени.
А мракът лепне...
/2009/
Няма коментари:
Публикуване на коментар