/посветено/
Във очите ми няма отломки. А е празно. Без път за нататък.
И не стига доникъде въздух. Само писък от неми остатъци.
Тишината разкъсва. До пръсване. И ме блъсва в небе вледенено.
Няма никой и нищо. По пръстите само обич се стича, ранена.
Ослепели от болка, очите ми извървяват се в пътя към тебе.
Търсят мòстове. Пътят за връщане обгорял е. И жалък изглежда.
Отесняха последните истини. И убийството стана награда.
Но за грешните няма Чистилища. (Тях ги пращат направо във Ада.)
/2010/
Няма коментари:
Публикуване на коментар