петък, 4 февруари 2011 г.

Помня, че изплаквах те. С молитва.





















Помниш ли? Умирах те.
До днес.
Някога и ти си бил
самотен.
Просто те измислих.
А нощес
с грешки те преписах.
Неграмотно...
Сигурно е страшно
да си сам...
Знам какво е. Само
се преструвам.
Вчера беше лесно
да си там –
скътан във сърцето.
Нарисуван...
Спри да идваш...
Нека е убийство!
Нека с вик се счупи
тишината...
Помня, че изплаквах те.
С молитва.
Три пъти прокле ме.
За отплата.



/2009/ 

Няма коментари:

Публикуване на коментар