Криле за прегръщане

/на Александър/ 

Аз съм някъде там. (Даже всъщност съвсем да ме няма.)
Във небето ти цял ден се скитам. (А нощем при теб се завръщам.)
Отеснял бе просторът. И под старата схлупена стряха
за летене ръце не ми трябват. А крилете не са за прегръщане.

Имам триста слънца. А пък всъщност едно ми е много.
Все е късно за мен да се уча без въздух да дишам.
Ти си някъде там. И изобщо не си като хората,
с изкривени и страшни лица. И с очи като всички.
 
Аз съм някъде там. Хоризонтът препъва се в себе си.
И подслушва онези мълчания, спящи винаги в тъмното.
Ще се съмне и днес. Ти за мене недей да забравяш.
Ще ти пратя и слънце, и обич. И криле за прегръщане.

/2009/